Енциклопения на българския език

красавец

[krɐˈsavɛt͡s]

красавец значение:

1. (пряко) Мъж, който се отличава с физическа красота.
2. (преносно) Животно или предмет, който е много красив и впечатляващ.
Ударение
краса'вец
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кра-са-вец
Род
мъжки
Мн. число
красавци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на красавец

(пряко)
  • Той беше висок, строен красавец.
(преносно)
  • Конят му беше истински красавец.

Синоними на красавец

Антоними на красавец

Как се пише красавец

Грешни изписвания: красавиц, кръсавец, красъвец
Пише се с а в корена (крас-). При образуване на множествено число гласната е изпада (красавци).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:краса
Произлиза от корена 'крас-' (красота, украса) и наставка '-авец' за мъжки род.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • невиждан красавец