Енциклопения на българския език

агарянин

[ɐˈɡarʲɐnin]

агарянин значение:

1. (история/религия) Остаряло название за мюсюлманин, турчин или османец, използвано предимно в християнската литература и възрожденските текстове с отенък на „неверник“ или „поробител“.
2. (преносно/остаряло) Жесток, безбожен човек; варварин.
Ударение
ага̀рянин
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
а-га-ря-нин
Род
мъжки
Мн. число
агаряни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на агарянин

(история/религия)
  • Монасите се молеха за спасение от нашествието на агаряните.
  • В летописите често наричат завоевателите „проклети агаряни“.
(преносно/остаряло)
  • Постъпи с нас като истински агарянин, без капка милост.

Антоними на агарянин

Как се пише агарянин

Грешни изписвания: агярянин, агърянин, агарянйн
Думата се пише с „а“ във втората сричка и променливо „я“ (което тук остава „я“ пред мека сричка, но в мн.ч. е „агаряни“).

Етимология

Произход:Иврит
Оригинална дума:Hagar
Произлиза от библейското име *Агар* (слугинята на Сара, майка на Исмаил). Според традицията арабите (и по-късно мюсюлманите изобщо) са потомци на Исмаил. Терминът навлиза през гръцки и старобългарски език.