Енциклопения на българския език

османец

[osˈmanɛt͡s]

османец значение:

1. (история) Жител на Османската империя; османски турчин.
Ударение
осма̀нец
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ос-ма-нец
Род
мъжки
Мн. число
османци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на османец

(история)
  • Старият османец разказа историята на своя род.
  • Войската на османците настъпваше към Виена.

Синоними на османец

Как се пише османец

Грешни изписвания: усманец, осмънец
Пише се с о. Като етноним/жителско име се пише с малка буква според съвременните правописни правила (освен ако не е първа дума в изречението).

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:Osman
Произлиза от собственото име Осман I (основател на Османската империя) + българска наставка за лице '-ец'. В исторически контекст се отнася до поданиците на империята, предимно етническите турци.