Енциклопения на българския език

турчин

[ˈturt͡ʃin]

турчин значение:

1. (етнография) Мъж от основното население на Турция или човек с турски етнически произход.
Ударение
ту̀рчин
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
тур-чин
Род
мъжки
Мн. число
турци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на турчин

(етнография)
  • Той е турчин, роден в Истанбул.
  • В квартала живееха заедно българи и турци.

Как се пише турчин

Грешни изписвания: турчерин, торчин, турчйн

Формата за единствено число завършва на -ин (турчин), но в множествено число наставката отпада и се образува неправилно: турци (не турчини).

Етимология

Произход:Тюркски
Оригинална дума:türk
Етноним, произлизащ от собственото народностно име.

Употреба

Фразеологизми:
  • по-черна и от турчин
турчин : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник