Енциклопения на българския език

християнин

[xristiˈjanin]
Ударение
христия̀нин
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
хрис-ти-я-нин
Род
мъжки
Мн. число
християни
Докладвай грешка в описанието

Как се пише християнин

В единствено число завършва на -ин. В множествено число наставката '-ин' отпада: християни (не 'християнини'). Пише се с 'ия' след 'т'.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:Χριστιανός (Christianos)
Заемка от гръцки, означаваща 'последовател на Христос' (Pomazannik). В старобългарския навлиза с наставката '-ин' за единствено число.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • православен християнин
  • добър християнин