Енциклопения на българския език

варварин

[ˈvarvɐrin]

варварин значение:

1. (история) У древните гърци и римляни – човек от чужд народ, който не принадлежи към тяхната цивилизация и култура.
2. (преносно) Груб, жесток, необразован човек, който руши културни ценности или се държи нецивилизовано.
Ударение
ва̀рварин
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
вар-ва-рин
Род
мъжки
Мн. число
варвари
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на варварин

(история)
  • Римската империя често е воювала с нахлуващите от север варвари.
(преносно)
  • Само пълен варварин би унищожил тези безценни ръкописи.

Антоними на варварин

Как се пише варварин

Грешни изписвания: варвърин, върварин, варварйн

Думата се пише с две букви а в корена. Множественото число е варвари, като суфиксът -ин отпада (както при българин -> българи).

Етимология

Произход:Старогръцки
Оригинална дума:βάρβαρος (barbaros)
Първоначално означава 'чужденец', 'човек, който не говори гръцки' (звукоподражателно на неразбираема реч 'бар-бар'). Заето е в българския през старобългарски.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • нашествие на варвари
  • държа се като варварин
варварин : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник