човек
[t͡ʃoˈvɛk]
човек значение:
1. (биология / антропология) Висш бозайник от род Homo, притежаващ разум, способност за говор и създаване на оръдия на труда.
2. (етика) Личност с високи морални качества; някой, който проявява хуманност и достойнство.
- Ударение
- човѐк
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- чо-век
- Род
- мъжки
- Мн. число
- хора (суплетивизъм); човеци (архаично/църковно)
Примери за използване на човек
(биология / антропология)
- Човекът е социално животно.
- Първият човек в космоса.
(етика)
- Бъди преди всичко човек!
- Той се показа като истински човек в трудната ситуация.
Антоними на човек
Как се пише човек
Грешни изписвания: чувек
Думата се пише с о (човек). Формата за мн.ч. е суплетивна – хора. Бройната форма (след числителни) е човека (напр. 'двама човека').
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*čьlověkъ
Общославянска дума с древен произход. Първата част *čьlo- (цял/семейство или чело/възвишен) и *věkъ (сила/мъж). Етимологията е дискусионна, но основното значение е 'земно същество'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- добър човек
- наш човек
- голям човек
Фразеологизми:
- човек на място
- направя човек от някого
- нищо човешко не ми е чуждо