добряк

[doˈbrʲak]

добряк значение:

1. (пряко) Изключително добродушен, отзивчив и мек по характер човек, който е готов да помогне на всекиго, понякога до степен на наивност.

Ударение: добря̀к
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: доб-ряк
Използване: 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род: мъжки
Мн. число: добряци

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на добряк

(пряко)

Старият съсед беше известен добряк, който хранеше всички улични котки.
Той е такъв добряк, че не може да откаже услуга на никого.

Синоними на добряк

добродушко, душичка, алтруист

Антоними на добряк

злобар, темерут

Как се пише добряк

Грешни изписвания: добрек, дубряк

Пише се с 'я' (променливо я), което в множествено число (когато не е под ударение и пред мека сричка) преминава в 'е' или се запазва според позицията, но тук формата за мн.ч. е 'добряци' (запазва се 'я' поради ударението).

Етимология

Произход:Български

Оригинална дума:добър

Образувано от прилагателното 'добър' с продуктивната наставка '-як', която често се използва за формиране на съществителни имена, характеризиращи носител на дадено качество.

Употреба

Чести словосъчетания:

голям добряк
известен добряк

Фразеологизми:

душа човек