Енциклопения на българския език

землянин

[zɛmˈlʲanin]

землянин значение:

1. (Фантастика/Астрономия) Жител на планетата Земя; човек, разглеждан като представител на земната цивилизация (обикновено в контекст на контакт с извънземни).
Ударение
земля̀нин
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
зем-ля-нин
Род
мъжки
Мн. число
земляни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на землянин

(Фантастика/Астрономия)
  • В романа първият контакт между землянин и марсианец е мирен.

Синоними на землянин

Антоними на землянин

Как се пише землянин

Грешни изписвания: земленин, землянйн
Пише се с 'я' след 'л' (землянин) и завършва на наставката -ин за единствено число.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:землꙗ (земля)
Образувана от съществителното 'Земя' (старобълг. 'земля') и наставката за принадлежност/произход '-янин'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • обикновен землянин
  • ние, земляните