Енциклопения на българския език

личност

[ˈlit͡ʃnost]

личност значение:

1. (общо) Човешки индивид като субект на отношения и съзнателна дейност, притежаващ устойчива система от социално значими черти.
2. (общество) Човек с ярко изразени качества, който играе важна роля в обществения, културния или политическия живот.
Ударение
лѝчност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
лич-ност
Род
женски
Мн. число
личности
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на личност

(общо)
  • Развитието на свободната личност е приоритет на образованието.
  • Тя е силна личност, която не се поддава на чуждо влияние.
(общество)
  • Васил Левски е една от най-светлите личности в нашата история.
  • Събитието събра много известни личности от шоубизнеса.

Антоними на личност

Как се пише личност

Грешни изписвания: личностъ, личнос, лйчност, личнуст
Думата се пише с т накрая. Проверката се прави чрез членуване или формите за множествено число: личността, личности.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:личьностъ
Произлиза от старобългарската дума 'личьностъ', която е дериват на 'лице' (лик, образ). Развитието на значението преминава от 'външен облик' към 'индивидуална същност'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • историческа личност
  • светла личност
  • раздвоение на личността
  • култ към личността