хала
[ˈxalɐ]
хала значение:
1. (митология) Зло митично същество от българския фолклор, представяно обикновено като змей или демон, който предвожда градоносните облаци и бури.
2. (пряко) Силна буря, вихрушка; стихия.
3. (преносно) Много енергичен, пробивен, понякога гръмогласен човек (най-често жена).
- Ударение
- хàла
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ха-ла
- Род
- женски
- Мн. число
- хали
Примери за използване на хала
(митология)
- Баба разказваше, че хала е отнесла реколтата.
- Змеят се биеше с халата, за да запази селото.
(пряко)
- Навън се изви страшна хала, дърветата се превиваха до земята.
(преносно)
- Тя е истинска хала, върши работа за трима.
- Жена му е хала, никой не смее да ѝ противоречи.
Как се пише хала
Грешни изписвания: хъла
Думата се пише с а в корена. Няма особености при правописа.
Етимология
Произход:Турски
Оригинална дума:ala
От турската дума 'ala' (змия, дракон), която има корени и в по-стари митологични представи. В българския фолклор се развива като самостоятелен демоничен образ.
Употреба
Чести словосъчетания:
- хала и веялица
- страшна хала
Фразеологизми:
- яде като хала
- хала да го вземе