ламя
[laˈmja]
ламя значение:
1. (митология / фолклор) Фантастично същество от народните приказки, представяно като огромно влечуго с няколко глави (три, седем или девет), което пази водите, иска човешки жертви и е враг на змейовете.
2. (преносно / пейоративно) Зла, свадлива или изключително лакома жена.
3. (преносно) Нещо ненаситно, което поглъща много средства или ресурси.
- Ударение
- ламя̀
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ла-мя
- Род
- женски
- Мн. число
- лами
Примери за използване на ламя
(митология / фолклор)
- Юнакът отрязал трите глави на страшната ламя и спасил девойката.
- Ламята спряла водата на селото.
(преносно / пейоративно)
- Тъщата му е същинска ламя, не го оставя на мира.
(преносно)
- Тази стара кола е истинска ламя за бензин.
Синоними на ламя
Как се пише ламя
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:Λάμια (Lamia)
От гръцката митология, където Ламия е чудовище, ядящо деца. В българския фолклор образът се е развил в драконоподобно същество.
Употреба
Чести словосъчетания:
- триглава ламя
- ненаситна ламя
Фразеологизми:
- ламя за пари