Енциклопения на българския език

вихрушка

[viˈxruʃkɐ]

вихрушка значение:

1. (метеорология) Силен, бурен вятър, който се движи въртеливо и вдига прах или сняг; малък смерч.
2. (преносно) Бурно, неконтролируемо движение или поредица от събития, които увличат хората.
Ударение
вихру̀шка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ви-хруш-ка
Род
женски
Мн. число
вихрушки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на вихрушка

(метеорология)
  • Снежната вихрушка затрупа пътищата за броени часове.
  • Внезапна вихрушка вдигна листата от земята.
(преносно)
  • Той се оказа в центъра на политическата вихрушка.
  • Вихрушката на танца ги понесе през залата.

Антоними на вихрушка

Как се пише вихрушка

Грешни изписвания: вихрошка, вехрушка, вйхрушка
Думата се пише с и в първата сричка (проверка с вихър) и с у във втората: вихрушка.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:вихър
Производна дума от корена *вихър* (славянски произход) със суфикс за умалителност или конкретизация *-ушка*.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • снежна вихрушка
  • политическа вихрушка
  • прашна вихрушка
вихрушка : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник