разпокъсване
[rɐspoˈkɤsvɐnɛ]
разпокъсване значение:
1. (общо) Действието по разкъсване на нещо на много отделни части или парчета.
2. (политика/история) Разделяне на територия, държава или организация на по-малки, слаби и несвързани части.
- Ударение
- разпокѝсване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- раз-по-къс-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- разпокъсвания
- Възвратна форма
- няма
Примери за използване на разпокъсване
(общо)
- Силният вятър доведе до разпокъсване на знамената.
- Разпокъсването на облаците предвещаваше слънце.
(политика/история)
- Феодалното разпокъсване отслабило държавата.
- Политическото разпокъсване на вота затрудни съставянето на правителство.
Синоними на разпокъсване
Антоними на разпокъсване
Как се пише разпокъсване
Пише се с раз- и по-. Коренът съдържа ъ (от 'къс'). Наставката е -ане.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:къс
Отглаголно съществително от 'разпокъсвам'. Коренът е 'къс' (парче), с натрупване на представки 'раз-' и 'по-'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- териториално разпокъсване
- феодално разпокъсване
Популярни търсения и запитвания за разпокъсване
какво е разпокъсване, разпокъсване или разпокъсвъне, разпокъсване или распокъсване, разпокъсване или ръзпокъсване, разпокъсване или разпукъсване, разпокъсване или разпокасване, разпокъсвъне или распокъсване, разпокъсвъне или ръзпокъсване, разпокъсвъне или разпукъсване, разпокъсвъне или разпокасване, распокъсване или ръзпокъсване, распокъсване или разпукъсване, распокъсване или разпокасване, ръзпокъсване или разпукъсване, ръзпокъсване или разпокасване, разпукъсване или разпокасване