фога
[ˈfɔgɐ]
фога значение:
1. (книжовно/остаряло) Силно увлечение, плам, устрем, разпаленост или буйност при извършване на някакво действие.
2. (диалектно/рядко) Силна топлина, пек или задух (свързано с корена за 'огън' в романските езици, *fogo/fuoco*, или от 'фуга' - пролука, откъдето духа).
- Ударение
- фо̀га
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- фо-га
- Род
- женски
- Мн. число
- фоги
Примери за използване на фога
(книжовно/остаряло)
- Той говореше с такава фога, че всички го слушаха захласнато.
- Работеше с невиждана фога, за да завърши проекта навреме.
(диалектно/рядко)
- Голяма фога е днес навън.
Синоними на фога
- плам, жар, устрем, разпаленост, ентусиазъм, пек, жега
Антоними на фога
Как се пише фога
Грешни изписвания: фуга
Думата се пише с о. Да не се бърка с фуга (музикален термин или строителна междина) или фига (жест).
Етимология
Произход:Италиански
Оригинална дума:foga
Заемка от италиански *foga* (стремеж, устрем, плам), която произлиза от латински *fuga* (бягство, бърз ход). В българския език е рядка, книжовна или остаряла дума, срещана предимно в художествена литература или специализирани текстове за изкуство/музика.
Употреба
Чести словосъчетания:
- с фога