фуга
[ˈfuɡɐ]
фуга значение:
1. (строителство) Тясна цепнатина, пространство между отделни елементи (тухли, плочки, панели и др.), което обикновено се запълва със свързващ материал.
2. (музика) Полифонична музикална форма, изградена върху една (или повече) теми, която преминава последователно през всички гласове по определени правила (имитация).
- Ударение
- фу̀га
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- фу-га
- Род
- женски
- Мн. число
- фуги
Примери за използване на фуга
(строителство)
- Майсторът запълни фугите между плочките с бял материал.
- Дилатационна фуга на моста.
(музика)
- Токата и фуга в ре минор от Бах.
- Композиторът написа сложна четиригласна фуга.
Как се пише фуга
Грешни изписвания: фога
Пише се с у. Формата 'фога' е неправилна или диалектна.
Етимология
Произход:Италиански / Латински
Оригинална дума:fuga
От латински fuga (бяг, бягство). В музиката терминът навлиза от италиански, а в строителството – вероятно през немски (Fuge).
Употреба
Чести словосъчетания:
- дилатационна фуга
- фуга за плочки
- лепило за фуги