жар
[ʒar]
жар значение:
1. (пряко) Силно нагорещени въглени, останали след изгарянето на дърва или въглища, които все още излъчват силна топлина.
2. (пряко) Силна горещина, пек (обычайно от слънцето или огън).
3. (преносно) Силно чувство, плам, въодушевление или страст при извършване на нещо.
- Ударение
- жа̀р
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- жар
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на жар
(пряко)
- В огнището още тлееше жар.
- Изпекохме чушките на жива жар.
(пряко)
- Навън беше непоносима жар.
- Слънцето печеше с цялата си жар.
(преносно)
- Тя защитаваше каузата с невиждана жар.
- Той работеше с младежка жар.
Синоними на жар
- жарава, въглени, горещина, пек, жега, плам, ентусиазъм, страст, вдъхновение
Антоними на жар
- пепел, студ, хлад, апатия, безразличие
Как се пише жар
Думата е едносрична и не представя правописни трудности, но трябва да се внимава с рода ѝ – в книжовния език е от женски род (една жар, силната жар).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:жаръ
Наследствена дума от старобългарски (жаръ), сродна със староруското 'жаръ' и индоевропейски корени, свързани с горене и топлина.
Употреба
Чести словосъчетания:
- с жар
- жива жар
- тлееща жар
Фразеологизми:
- хващам вяра на жар