ноумен
[ˈnɔomɛn]
ноумен значение:
1. (Философия) Обект на интелектуална интуиция, постижим само чрез разума, а не чрез сетивния опит; „нещото в себе си“ (според Кант), което стои отвъд феномените.
- Ударение
- нòумен
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- но-у-мен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- ноумени
Примери за използване на ноумен
(Философия)
- Според Кант ноуменът остава непознаваем за човешкото познание, ограничено от сетивата.
- Разграничението между феномен и ноумен е фундаментално за трансценденталния идеализъм.
Как се пише ноумен
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:νοούμενον
От старогръцки νοούμενον (nooumenon) – „мислимото“, „това, което се постига чрез ума“, причастие от νοέω (noéō) – „мисля“. Терминът е въведен във философията от Платон, но добива съвременното си значение чрез Имануел Кант.
Употреба
Чести словосъчетания:
- света на ноумените
- кантиански ноумен