ухажване
[uˈxaʒvɐnɛ]
ухажване значение:
1. (междуличностни отношения) Проява на специално внимание, любезност и грижа към някого, обикновено с цел спечелване на любовта или благоразположението му.
2. (зоология) Поведение на животни по време на размножителния период, целящо привличане на партньор.
- Ударение
- уха̀жване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-хаж-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- ухажвания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на ухажване
(междуличностни отношения)
- Периодът на ухажване продължи няколко месеца преди сватбата.
- Тя не се поддаваше лесно на неговото настоятелно ухажване.
(зоология)
- Брачното ухажване при пауните е съпроводено с разперване на опашката.
Синоними на ухажване
Антоними на ухажване
Как се пише ухажване
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:хажо
Произлиза от глагола 'ухажвам'. Коренът вероятно е свързан с диалектното 'хажо' (любовник, поклонник) или е звукоподражателен/експресивен произход, свързан с внимание и грижа.
Употреба
Чести словосъчетания:
- настойчиво ухажване
- романтично ухажване
- ритуал на ухажване