Енциклопения на българския език

брачен

[ˈbrat͡ʃɛn]

брачен значение:

1. (право/общество) Който се отнася до брака или до съпрузите.
2. (зоология) Свързан с периода на размножаване при животните.
Ударение
бра̀чен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
бра-чен
Род
мъжки
Мн. число
брачни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на брачен

(право/общество)
  • Двамата подписаха предбрачен и брачен договор.
  • Брачната халка е символ на вярност.
(зоология)
  • Брачното оперение на птиците е по-ярко през пролетта.
  • Брачни танци.

Синоними на брачен

Антоними на брачен

Как се пише брачен

Грешни изписвания: брачин, бръчен
Думата завършва на -ен. Проверката се прави с формата за мн.ч. -> 'брачни' (изпадащото 'е' показва, че в ед.ч. трябва да се пише 'е', а не 'и').

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бракъ
Произлиза от общославянската дума за 'вземане' (на жена), свързана с глагола 'бера' (вземам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • брачен партньор
  • брачен договор
  • брачно ложе
  • брачен съюз
Фразеологизми:
  • брачен хомот

Популярни търсения и запитвания за брачен