Енциклопения на българския език

отблъскване

[odbˈlɤskvɐnɛ]

отблъскване значение:

1. (Пряко) Избутване на нещо или някого надалеч чрез удар или натиск; отразяване на нападение.
2. (Психология / Емоции) Предизвикване на неприязън, антипатия или нежелание за контакт у някого.
Ударение
отблъ̀скване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
от-блъск-ва-не
Род
среден
Мн. число
отблъсквания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на отблъскване

(Пряко)
  • Отблъскването на противниковата атака беше успешно.
  • Магнитните полюси с еднакъв знак предизвикват взаимно отблъскване.
(Психология / Емоции)
  • Неговото арогантно държание води до отблъскване на хората.
  • Чувствам емоционално отблъскване към тази идея.

Антоними на отблъскване

Как се пише отблъскване

Пише се с 'от-' (представка) и 'ъ' в корена. Буквата 'к' в групата 'скв' трябва да се запази.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:блъскам
Произлиза от глагола 'отблъсквам'. Коренът 'блъск' е с вероятен звукоподражателен произход.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • електростатично отблъскване
  • отблъскване на атака
  • взаимно отблъскване