Енциклопения на българския език

задяване

[zaˈdʲavanɛ]

задяване значение:

1. (пряко) Действие, изразяващо се в шеговито закачане, отправяне на шеги или лек флирт към някого.
2. (разговорно) Досаждане или търсене на конфликт чрез дребни заяждания.
Ударение
задя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-дя-ва-не
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
среден
Мн. число
задявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на задяване

(пряко)
  • Невинното задяване прерасна в сериозен разговор.
  • Момчетата започнаха задяване с момичетата от съседния клас.
(разговорно)
  • Спри с това задяване, че ще стане скандал.

Как се пише задяване

Грешни изписвания: задеване, зъдяване, задявъне
Думата се пише с променливо 'я' (от старобългарски ѣ), което в тази позиция се изговаря и пише като 'я'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:дѣти / дѣвати
Произлиза от стария корен за 'слагам', 'поставям', който се развива в значение на 'закачам', 'обезпокоявам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • постоянно задяване
  • леко задяване