дирене
[ˈdirɛnɛ]
дирене значение:
1. (общо) Процес на активно търсене, издирване или проследяване на някого или нещо.
2. (право) Съдебно дирене – етап от съдебния процес, в който се събират и проверяват доказателствата.
- Ударение
- дѝрене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ди-ре-не
- Род
- среден
- Мн. число
- дирения
Примери за използване на дирене
(общо)
- Дългото дирене на изчезналото дете завърши успешно.
- В дирене на истината той пропътува целия свят.
(право)
- Съдебното дирене приключи и съдът се оттегли на съвещание.
Синоними на дирене
Антоними на дирене
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:дирати
Наследена старобългарска основа, свързана с глагола 'диря' (търся, следя). Сродна с думата 'диря' (следа).
Употреба
Чести словосъчетания:
- съдебно дирене
- дирене на следи
- поетично дирене