управник
[uˈpravnik]
управник значение:
1. (общо) Лице, което управлява учреждение, организация или административна единица; ръководител.
2. (политика) Човек, който е на власт; държавник.
- Ударение
- упра̀вник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-прав-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- управници
Примери за използване на управник
(общо)
- Новият управник на банката въведе строги мерки.
- Градските управници обсъдиха бюджета за следващата година.
(политика)
- Народът е недоволен от своите управници.
Антоними на управник
Как се пише управник
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:прав
От корена 'прав' (пряк, истинен), развил се в 'управа' и 'управлявам'. Наставката -ник обозначава лице, извършващо дейността.
Употреба
Чести словосъчетания:
- градски управник
- висш управник