Енциклопения на българския език

управител

[uˈpravitɛl]

управител значение:

1. (администрация) Лице, което ръководи учреждение, предприятие, магазин или друг стопански обект.
2. (историческо) Лице, назначено да управлява област или имот.
Ударение
упра̀вител
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
у-пра-ви-тел
Род
мъжки
Мн. число
управители
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на управител

(администрация)
  • Назначиха нов управител на банката.
  • Като управител на хотела, той отговаряше за целия персонал.
(историческо)
  • Управителят на имението събираше наемите.

Антоними на управител

Как се пише управител

Думата се пише с и в суфикса (от глагола 'управя').

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:управа
Образувана от глагола 'управя' с наставка '-тел', означаваща деец или лице, извършващо действието.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • управител на фирма
  • главен управител
  • служебен управител