упоя
[uˈpɔjɐ]
упоя значение:
1. (пряко) Привеждам организъм в състояние на пълна или частична загуба на съзнание и чувствителност чрез използване на упойващи вещества (анестезия, алкохол, наркотици).
2. (преносно) Въздействам силно върху сетивата или съзнанието на някого, като го унасям, очаровам или притъпявам бдителността му.
- Ударение
- упоя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- у-по-я
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- упоя се
- Видова двойка
- упоявам
Примери за използване на упоя
(пряко)
- Лекарят трябваше да упои пациента преди операцията.
- Силното вино бързо го упои.
(преносно)
- Ароматът на цъфналите липи ме упои.
- Тя го упои с обещания и ласки.
Как се пише упоя
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:оупоити
Произлиза от старобългарския глагол 'оупоити', който е съчетание от представката 'у-' (за завършеност на действието) и корена 'поя' (давам да пие). Първоначалното значение е свързано с напояване до насита или даване на упойващо питие.
Употреба
Чести словосъчетания:
- ще те упоя
- да се упоя