Енциклопения на българския език

замая

[zɐˈmajɐ]

замая значение:

1. (медицина/физиология) Причиня световъртеж или загуба на равновесие у някого (от удар, миризма, въртене).
2. (преносно) Очаровам или увличам някого до степен да загуби реална преценка.
Ударение
зама̀я
Част на речта
глагол
Сричкоделение
за-ма-я
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
I спрежение
Възвратна форма
замая се
Видова двойка
замайвам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на замая

(медицина/физиология)
  • Силната миризма на боя ме замая.
  • Ударът по главата го замая за няколко секунди.
(преносно)
  • Успехът го замая и той стана арогантен.
  • Красотата ѝ го замая напълно.

Синоними на замая

Антоними на замая

Как се пише замая

Грешни изписвания: замаиа, зъмая, замъя
Завършва на след гласна.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:маяти
От префикс 'за-' и глагола 'мая' (махам, люлея, или правя магия/илюзия).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • замая ми се главата