Енциклопения на българския език

опияня

[opijɐˈnʲa]

опияня значение:

1. (физиология) Довеждам до състояние на пиянство чрез алкохол или упойващи вещества.
2. (преносно) Предизвиквам силен възторг, унес или екстаз; замайвам от щастие или успех.
Ударение
опияня'
Част на речта
глагол
Сричкоделение
о-пи-я-ня
Род
няма
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
опиянявам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на опияня

(физиология)
  • Силното вино бързо го опияни.
  • Ароматът на билките сякаш ги опияни.
(преносно)
  • Успехът го опияни и той загуби представа за реалността.
  • Опиянена от любовта, тя не забелязваше недостатъците му.

Синоними на опияня

Антоними на опияня

Как се пише опияня

Грешни изписвания: опиана, упияня, опйяня
Пише се с о (представка). Съдържа променливо я (опияня - опияних).

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*pjanъ
Образувано от прилагателното 'пиян' с представка 'о-'. Коренът е свързан с глагола 'пия'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • опиянен от щастие
  • опиянен от власт
  • опияняващ аромат