Енциклопения на българския език

свестя

[svɛsˈtʲa]

свестя значение:

1. (пряко) Връщам съзнанието на някого, който е припаднал или е в безсъзнание.
2. (преносно) Карам някого да изтрезнее (от алкохол или заблуда), да дойде на себе си и да започне да разсъждава правилно.
Ударение
свестя̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
све-стя
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
свестя се
Видова двойка
свестявам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на свестя

(пряко)
  • Лекарите успяха да свестят пострадалия след тежката катастрофа.
  • Плеснах го леко по бузата, за да го свестя.
(преносно)
  • Студеният душ го свести и той осъзна грешката си.

Как се пише свестя

Грешни изписвания: свеста, свястя
Пише се с е в корена. Спрежението е второ, окончанието в 1 л. ед.ч. е ударено .

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съвѣсть
Свързано с корена на 'съвест', 'вест' (знание, съзнание). Първоначално значение - да върна знанието/съзнанието.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • свестя някого
  • трудно се свестя

Популярни търсения и запитвания за свестя