Енциклопения на българския език

събудя

[sɐˈbudʲɐ]

събудя значение:

1. (пряко) Прекъсвам съня на някого; карам го да се съвземе от сън.
2. (преносно) Предизвиквам появата на чувства, спомени или активност.
Ударение
събу̀дя
Част на речта
глагол
Сричкоделение
съ-бу-дя
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
събудя се
Видова двойка
събуждам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на събудя

(пряко)
  • Моля те, събуди ме в седем часа.
  • Шумът на улицата успя да събуди бебето.
(преносно)
  • Тази песен събуди стари спомени у мен.
  • Речта му събуди надежда в хората.

Антоними на събудя

Как се пише събудя

Грешни изписвания: сабудя, събодя
Пише се с представка съ-. Коренът е буд.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:buditi
От праславянското *sъ-buditi. Коренът *bud- (бдя, буден) е сроден със санскритското *budhyate* (събужда се, забелязва).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • събудя интерес
  • събудя подозрение
  • събудя звяра

Популярни търсения и запитвания за събудя