Енциклопения на българския език

увертюра

[uvɛrˈtʲurɐ]

увертюра значение:

1. (музика) Инструментално музикално произведение, което служи за въведение към опера, балет, драма или кинофилм; понякога и самостоятелна концертна пиеса.
2. (преносно) Начало на събитие или поредица от действия; встъпление.
Ударение
увертю̀ра
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
у-вер-тю-ра
Род
женски
Мн. число
увертюри
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на увертюра

(музика)
  • Оркестърът изсвири увертюрата към операта 'Кармен'.
  • Концертът започна с празнична увертюра.
(преносно)
  • Този скандал беше само увертюра към последвалата криза.
  • Дипломатическата среща послужи като увертюра за мирните преговори.

Антоними на увертюра

Как се пише увертюра

Грешни изписвания: овертюра, увертура

Думата започва с у и съдържа ю след 'т'.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:ouverture
Заета от френски език (ouverture – 'откриване', 'начало'), която произлиза от латинското aperturа.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • концертна увертюра
  • драматична увертюра
увертюра : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник