Енциклопения на българския език

тържествуване

[tɐrʒɛstˈvuvɐnɛ]

тържествуване значение:

1. (пряко) Действието по глагола 'тържествувам'; изпитване или изразяване на огромна радост от успех или победа.
2. (преносно) Налагане, установяване на надмощие на дадена идея, принцип или сила.
Ударение
тържествýване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
тър-жест-ву-ва-не
Род
среден
Мн. число
тържествувания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на тържествуване

(пряко)
  • Тържествуването на победителите продължи цяла нощ.
  • В погледа му се четеше злорадо тържествуване.
(преносно)
  • Тържествуването на правдата е основна тема в романа.

Антоними на тържествуване

Как се пише тържествуване

Пише се с ъ в корена и окончание -ане за отглаголно съществително.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:тръжьство
Отглаголно съществително от 'тържествувам'. Коренът е свързан със старобългарската дума за пазар, тържище, събитие с много хора, което по-късно еволюира в значение на празник и победа.