Енциклопения на българския език

скърбене

[skɐrˈbɛnɛ]
Ударение
скърбе́не
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
скър-бе-не
Род
среден
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Как се пише скърбене

Грешни изписвания: скръбене, скарбене
Образувано от глагола скърбя + наставка -ене. Да не се бърка с коренната гласна в съществителното скръб, където има редуване на ъ/р (метатеза на ликвидите в исторически план), но при глагола и отглаголното съществително формата е -ър-.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:скръбъ
Отглаголно съществително от 'скърбя'. Коренът е общославянски *skrъbъ (тъга, мъка, грижа).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • време за скърбене
  • процес на скърбене