Енциклопения на българския език

тъгуване

[tɐguvɐnɛ]

тъгуване значение:

1. (психология/емоции) Изпитване на чувство на тъга, скръб или мъка; жалеене по нещо изгубено или недостижимо.
Ударение
тъгУване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
тъ-гу-ва-не
Род
среден
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на тъгуване

(психология/емоции)
  • Тъгуването по родния край го съпътстваше през всички години в чужбина.
  • Периодът на тъгуване след загубата на близък човек е индивидуален.

Синоними на тъгуване

Антоними на тъгуване

Как се пише тъгуване

Грешни изписвания: тагуване, тъговане, тъгувъне
Пише се с ъ в корена (тъга). Окончанието е -уване (от глаголи на -увам).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:тъга
Отглаголно съществително от 'тъгувам'. Произлиза от старобългарското 'тѫга' (скръб, мъка).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • безутешно тъгуване
  • тъгуване по миналото