Енциклопения на българския език

триумфиране

[triumˈfirɐnɛ]

триумфиране значение:

1. (пряко) Действието по глагола триумфирам; изпитване или изразяване на огромна радост и гордост от постигната победа или голям успех.
Ударение
триумфѝране
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
три-ум-фи-ра-не
Род
среден
Мн. число
триумфирания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на триумфиране

(пряко)
  • Триумфирането на отбора след спечелването на купата продължи цяла нощ.
  • В очите му се четеше тихо триумфиране над победения враг.

Синоними на триумфиране

Антоними на триумфиране

Как се пише триумфиране

Думата се пише с у (триумф), следвайки латинския оригинал triumphus.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:triumphus
Отглаголно съществително от 'триумфирам'. Коренът произлиза от латинското 'triumphus' (тържествено влизане на победоносен пълководец в Рим), вероятно през немски или френски език.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • бурно триумфиране
  • безпочвено триумфиране