Енциклопения на българския език

поражение

[porɐˈʒɛnie]

поражение значение:

1. (Военно дело / Спорт) Неуспех в битка, война или състезание; загуба.
2. (Медицина / Техника) Вреда, увреждане или нарушение на целостта на орган, тъкан или обект.
Ударение
поражѐние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-ра-же-ни-е
Род
среден
Мн. число
поражения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на поражение

(Военно дело / Спорт)
  • Армията претърпя тежко поражение на северния фронт.
(Медицина / Техника)
  • Пожарът нанесе сериозни поражения на сградата.

Синоними на поражение

Антоними на поражение

Как се пише поражение

Пише се с едно ж и с о в първата сричка (представка по-).

Етимология

Произход:Руски / Старобългарски
Оригинална дума:поразить
Заемка от руски език или църковнославянски, свързана с глагола 'поразявам' (удрям, сразявам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • нанасям поражение
  • претърпявам поражение
  • мозъчно поражение