Енциклопения на българския език

тъпкане

[ˈtɤpkɐnɛ]

тъпкане значение:

1. (пряко) Действието да се стъпва тежко или многократно върху нещо; мачкане с крака.
2. (разговорно) Насилствено или прекомерно пълнене на съд, пространство или стомах.
3. (преносно) Грубо потъпкване на права, достойнство или закони; унижаване.
Ударение
тъ́пкане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
тъп-ка-не
Род
среден
Мн. число
тъпкания (рядко)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на тъпкане

(пряко)
  • Тъпкането на гроздето е стара традиция при правенето на вино.
  • Чуваше се тъпкане на крака по стълбите.
(разговорно)
  • Спрях с безразборното тъпкане с храна.
  • Тъпкането на куфара с дрехи беше безрезултатно.
(преносно)
  • Народът не издържа на това тъпкане и се вдигна на бунт.

Антоними на тъпкане

Как се пише тъпкане

Грешни изписвания: тъпкъне, тапкане
Думата се пише с ъ в корена. Съгласната п се запазва пред к.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:тъптати
От глагола 'тъпча'. Коренът е общославянски, свързан с натиск и удряне с крака.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • тъпкане на едно място
  • тъпкане с лекарства
Фразеологизми:
  • тъпча на едно място