Енциклопения на българския език

натъпкване

[nɐˈtɤpkvɐnɛ]

натъпкване значение:

1. (пряко) Действието по напълване на нещо до краен предел, чрез силно притискане на съдържанието.
2. (разговорно) Събиране на много хора или обекти в тясно пространство.
3. (разговорно) Обилно наяждане, поглъщане на голямо количество храна.
Ударение
натъ̀пкване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-тъп-ква-не
Род
среден
Мн. число
натъпквания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на натъпкване

(пряко)
  • Натъпкването на багажника с куфари отне повече време от самото пътуване.
  • Внимателното натъпкване на тютюна в лулата е изкуство.
(разговорно)
  • Натъпкването на тридесет души в тази малка стая създаде задушна атмосфера.
(разговорно)
  • След това празнично натъпкване едва можех да дишам.

Антоними на натъпкване

Как се пише натъпкване

Пише се с 'ъ' в корена (от тъпча) и наставка '-ване' за отглаголно съществително от несвършен вид.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:тъпча
Образувано от глагола 'натъпквам', който идва от корена 'тъпча' (да мачкам с крака, да притискам). Свързано с идеята за плътно запълване на обем.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • натъпкване с храна
  • натъпкване в автобуса