Енциклопения на българския език

стагнация

[stɐgˈnat͡sijɐ]

стагнация значение:

1. (икономика) Състояние на икономиката, характеризиращо се със застой в производството и търговията, липса на растеж и ниска стопанска активност.
2. (преносно) Липса на движение, развитие или прогрес в която и да е обществена или лична сфера.
Ударение
стагна̀ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
стаг-на-ци-я
Род
женски
Мн. число
стагнации
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на стагнация

(икономика)
  • Световната финансова криза доведе до продължителна икономическа стагнация.
(преносно)
  • В културния живот на града настъпи пълна стагнация.

Как се пише стагнация

Думата завършва на -ция, което е стандартното българско предаване на латинското окончание -tio/-tion.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:stagnatio
От латинското stagnatio (застой на вода), произлизащо от stagnum (блато, стояща вода). В съвременните езици термина се утвърждава предимно в икономически контекст.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • икономическа стагнация
  • период на стагнация
  • пазарна стагнация
стагнация : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник