трън
[trɤn]
трън значение:
1. (ботаника) Остър, бодлив израстък на растение; бодил.
2. (ботаника) Вид бодливо растение, обикновено плевел.
3. (преносно) Неприятност, пречка, източник на дразнение.
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- трън
- Род
- мъжки
- Мн. число
- тръни
Примери за използване на трън
(ботаника)
- Убодох се на трън от роза.
- Извадих тръна от пръста си.
(ботаника)
- Нивата беше обрасла с тръни и коприва.
- Магарешки трън.
(преносно)
- Този въпрос е голям трън за администрацията.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:трънъ
Наследник на праславянското *tьrnъ. Сродна със санскрит 'trnam' (трева) и готски 'thaurnus' (бодил).
Употреба
Чести словосъчетания:
- венец от тръни
- магарешки трън
Фразеологизми:
- трън в очите
- на тръни съм
- от трън, та на глог