драка
[ˈdrakɐ]
драка значение:
1. (ботаника) Бодлив храст (Paliurus spina-christi), който расте по сухи и каменисти места; трън.
2. (преносно/разговорно) Човек с лют, заядлив характер, който обича да спори и да създава конфликти.
- Ударение
- дра̀ка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- дра-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- драки
Примери за използване на драка
(ботаника)
- Пътеката беше обрасла с гъсти драки.
- Одрах си краката в едни сухи драки.
(преносно/разговорно)
- Тя е голяма драка, с никого не може да се разбере.
- Не бъди такава драка, успокой се!
Антоними на драка
Как се пише драка
Грешни изписвания: Дръка
Думата се изписва както се чува.
Етимология
Произход:Български/Балкански
Оригинална дума:драка
Вероятно звукоподражателен произход или свързан с глагола 'дера' (драскам). Думата е разпространена в балканските езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- суха драка
- люта драка
Фразеологизми:
- закачам се като драка