беля
[bɛˈʎa]
беля значение:
1. (разговорно) Неприятност, пакост или лошо деяние (често извършено от дете).
2. (разговорно) Беда, нещастие (в по-широк смисъл).
- Ударение
- беля̀
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бе-ля
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- женски
- Мн. число
- бели
Примери за използване на беля
(разговорно)
- Детето направи голяма беля, като счупи вазата.
- Само бели са му в главата.
(разговорно)
- Навлякох си голяма беля с тези кредити.
- Тази работа мирише на беля.
Синоними на беля
Как се пише беля
Грешни изписвания: беле
Думата се изписва с я в края. Да не се бърка с глагола бе́ля (махам кора).
Етимология
Произход:Турски
Оригинална дума:belâ
Заемка от турски език (belâ), която от своя страна идва от арабски (balā'). Означава бедствие, нещастие, изпитание.
Употреба
Чести словосъчетания:
- правя беля
- голяма беля
- навличам си беля
Фразеологизми:
- търся си белята