шип
[ʃip]
шип значение:
1. (ботаника) Остър, твърд израстък по стъблото или листата на някои растения.
2. (медицина) Болестно костно образувание (екзостоза/остеофит), обикновено по прешлените или ставите, което причинява болка.
3. (техника) Метално или дървено острие, служещо за закрепване, пробиване или като част от конструкция.
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- шип
- Род
- мъжки
- Мн. число
- шипове
Примери за използване на шип
(ботаника)
- Убодох се на шип от роза.
- Акацията има дълги и остри шипове.
(медицина)
- Лекарят откри шипове във врата му на рентгеновата снимка.
- Страда от шипове в петите.
(техника)
- Парапетът завършваше с железни шипове.
- Гуми с шипове за лед.
Как се пише шип
Грешни изписвания: шиб
При проверка на звучната съгласна 'п' в края на думата, се прави проверка с формата за множествено число: шипове (чува се ясно 'п'), а не шибове.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:шипъ
Общославянска дума, с първоначално значение 'трън', 'роза', 'острие'. Сродна с немското *Scīp*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- шипка (умалително)
- шипове във врата
- гуми с шипове