бодил
[boˈdil]
бодил значение:
1. (ботаника) Остър, твърд израстък върху стъблото или листата на някои растения.
2. (ботаника) Общо наименование на плевелни растения с бодливи стъбла и листа (род Carduus и др.).
- Ударение
- бодѝл
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бо-дил
- Род
- мъжки
- Мн. число
- бодили
Примери за използване на бодил
(ботаника)
- Розата е красива, но има остри бодили.
(ботаника)
- Нивата беше обрасла с бодили и коприва.
Синоними на бодил
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бодъ
Произлиза от глагола 'бода' (да убождам), праславянски *bosti.
Употреба
Чести словосъчетания:
- магарешки бодил
- остър бодил
Фразеологизми:
- като бодил в очите