Енциклопения на българския език

труден

[ˈtrudɛn]

труден значение:

1. (общо) Който изисква много усилия, напрежение или умения за извършване или преодоляване.
2. (преносно) Който се възприема или разбира с усилия; заплетен.
3. (за човек) Който има особен, неуживчива характер и с когото се общува сложно.
Ударение
тру'ден
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
тру-ден
Род
мъжки
Мн. число
трудни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на труден

(общо)
  • Това беше най-трудният изпит в сесията.
  • Пътят към върха е стръмен и труден.
(преносно)
  • Текстът е труден за разбиране без предварителна подготовка.
  • Попаднахме в трудна ситуация.
(за човек)
  • Той е труден човек и няма много приятели.
  • Трудно дете е, не слуша родителите си.

Как се пише труден

Грешни изписвания: трудин, троден

Променливо я не се прилага тук, но има подвижно ъ, което изпада при членуване и в другите форми (труден -> трудния, трудна, трудно).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:трудъ
Произлиза от старобългарската дума за усилие, мъка, страдание. Коренът е общославянски.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • труден избор
  • труден характер
  • труден достъп
  • трудно решение

Популярни търсения и запитвания за труден