Енциклопения на българския език

мъчителен

[mɐˈt͡ʃi.tɛ.lɛn]

мъчителен значение:

1. (пряко) Който причинява физическа болка или страдание.
2. (преносно) Който предизвиква душевна болка, тревога или е изключително труден за понасяне; тягостен.
Ударение
мъчѝтелен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
мъ-чи-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
мъчителни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мъчителен

(пряко)
  • Болестта беше съпроводена с мъчителна кашлица.
  • Смъртта му е била бавна и мъчителна.
(преносно)
  • Последва мъчително мълчание, което никой не смееше да наруши.
  • Вземането на решение беше дълъг и мъчителен процес.

Антоними на мъчителен

Как се пише мъчителен

Коренът се пише с 'ъ'. Наставката е '-телен' (с 'е').

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мѫка
Произлиза от глагола 'мъча', който води началото си от праславянската и старобългарската дума 'мѫка' (страдание, изтезание).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • мъчително мълчание
  • мъчителна болка
  • мъчителен глад
мъчителен : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник