ясен
[ˈja.sɛn]
ясен значение:
1. (Качество (Прилагателно)) Който се вижда или чува добре; отчетлив, разбрани, недвусмислен.
2. (Атмосфера (Прилагателно)) Светъл, безоблачен (за небе, време).
3. (Ботаника (Съществително)) Род широколистни дървета (Fraxinus) от семейство Маслинови с високи стъбла, сива кора и перести листа, както и дървесината от това дърво.
- Ударение
- я̀сен
- Част на речта
- прилагателно име, съществително име
- Сричкоделение
- я-сен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- ясни (прил.) / ясени (същ.)
Примери за използване на ясен
(Качество (Прилагателно))
- Чухме ясен глас от коридора.
- Той даде ясен отговор на въпроса.
(Атмосфера (Прилагателно))
- Денят беше топъл и ясен.
(Ботаника (Съществително))
- В двора растеше вековен ясен.
- Мебелите са направени от масивен ясен.
Синоними на ясен
Как се пише ясен
Грешни изписвания: ясин
Променливо я: във формите за мн.ч. (прил.) преминава в 'е' или се запазва според ударението и краесловието, но тук основната форма е с я.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ꙗснъ (прил.) / ꙗсенъ (същ.)
Думата е омоним. Като прилагателно произлиза от старобългарското 'ꙗснъ' (светъл, чист). Като съществително (дърво) произлиза от старобългарското 'ꙗсенъ', сродно с литовското 'uosis' и латинското 'ornus'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- ясен спомен
- ясен ден
- планински ясен
Фразеологизми:
- гръм от ясно небе
- по-ясен от бял ден