Енциклопения на българския език

лек

[lɛk]

лек значение:

1. (прилагателно) Който има малко тегло; който не е тежък.
2. (прилагателно (преносно)) Който се извършва, възприема или преодолява без затруднения; лесен.
3. (съществително) Средство за лечение на болест; лечебно средство (често в по-абстрактен или народен смисъл).
Част на речта
прилагателно име, съществително име
Сричкоделение
лек
Род
мъжки
Мн. число
леки (прил.), лекове (същ.)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на лек

(прилагателно)
  • Този куфар е много лек.
  • Носеше лека лятна рокля.
(прилагателно (преносно))
  • Задачата се оказа лека за всички ученици.
  • Пожелавам ти лек път!
(съществително)
  • Времето е най-добрият лек за душевните рани.
  • Търсеха лек за коварната болест.

Антоними на лек

Как се пише лек

Грешни изписвания: лег
При проверка на съгласната в края на думата (к или г), се прави форма за множествено число: леки, следователно се пише лек.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:lьgъkъ / lěkъ
Думата е омоним с два различни произхода. 1. Прилагателното идва от праславянското *lьgъkъ (свързано с малка тежест). 2. Съществителното идва от праславянското *lěkъ (лекарство, лечение), вероятно заемка от германски езици.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • лек автомобил
  • лека атлетика
  • лек за душата
Фразеологизми:
  • лека нощ
  • лека пръст
  • лека жена

Популярни търсения и запитвания за лек