Енциклопения на българския език

тийнейджър

[tij'nɛjdʒɐr]

тийнейджър значение:

1. (общо) Юноша, младеж или девойка във възрастта между 13 и 19 години; човек в преходна възраст между детството и зрелостта.
Ударение
ти'йнейджър
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
тий-ней-джър
Род
мъжки
Мн. число
тийнейджъри
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на тийнейджър

(общо)
  • Група тийнейджъри се събираха всеки следобед в парка.
  • Проблемите на съвременния тийнейджър са свързани с дигиталната среда.

Синоними на тийнейджър

Антоними на тийнейджър

Как се пише тийнейджър

Думата съдържа дълго и и дифтонг, които на български се предават като ий в първата сричка и ей във втората. Пише се с дж и завършва на ър.

Етимология

Произход:Английски
Оригинална дума:teenager
Директна заемка от английски 'teenager', произлизаща от наставката за числителните от 13 до 19 (-teen) и 'age' (възраст). Навлязла масово в българския език в края на 20 век.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • труден тийнейджър
  • тийнейджърска възраст
тийнейджър : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник