Енциклопения на българския език

дете

[dɛˈtɛ]

дете значение:

1. (биология) Човек в периода от раждането до навлизането в пубертета (или до пълнолетие).
2. (родство) Син или дъщеря (независимо от възрастта) по отношение на родителите.
3. (преносно) Наивен, невинен или неопитен човек.
Ударение
детѐ
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
де-те
Род
среден
Мн. число
деца
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на дете

(биология)
  • Детето играеше весело на двора.
  • Грижата за здравето на детето е приоритет.
(родство)
  • Дори на 50 години, той си остава тяхното дете.
  • Тя има три деца от първия си брак.
(преносно)
  • Не бъди дете, разбери сериозността на ситуацията!

Антоними на дете

Как се пише дете

Грешни изписвания: ди-те
Думата се пише с е в първата сричка (дете), въпреки че в диалектите може да се произнася по-меко.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:dęti
От праславянското *dęti / *dětę. Сродно със старобългарското 'дѣтѧ'. Коренът се свързва с индоевропейското *dheh₁- (суча, кърмя).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • малко дете
  • послушно дете
  • чудо дете
Фразеологизми:
  • държа се като дете
  • не съм вчерашен/дете

Популярни търсения и запитвания за дете